1 may 2007, 10:54

Врабче 3 

  Poesía
507 0 9

Врабченце мило, я кажи

кой в клетка те държи,

та спря да ми чирикаш ти?

Очички чернички въртиш,

потрепваш нервно със крилца…

Зная,

макар да си имаш водичка и зрънца,

в простора искаш ти да полетиш.

Не бой се, свободата аз ще ти даря.

Ето, кафеза ти отварям леко,

литвай, миличко, далеко…

В небето синьо се извиси

и с чирикането си го огласи.

Живей си ти на воля,

само нещичко ще те помоля –

за мен недей забравя ти

и гостенче често ми бъди!



 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??