Под стрехата, до олука,
скрит в една пролука,
със съчки, сламки и сено
Врабчо направи си гнездо.
После с крила замаха,
кацнал на близката стряха,
весело запя, зачурулика
врабчовата песен на жениха.
Чу го Врабка отдалече,
нова премяна си облече,
при него на стрехата долетя,
с него весело запя.
Цял ден чуруликаха и пяха,
до вечерта не спряха,
щом слънцето се скри
Врабчо в гнездото Врабка приюти.
Мина месец и половина,
от стрехата до комина,
наредиха се хванати за ръчица
Врабчо, Врабка и техните дечица.
Чуруликат весело децата,
веселят се на стрехата,
Врабчо, Врабка носят им мушици
да нахранят гладните душици.
Щом денят отмина,
нощта се спусна до комина,
Врабчо, Врабка децата прибраха
и в топлото гнездо заспаха.
© Никола Яндов Все права защищены