2.06.2020 г., 15:50

Врабчово семейство

1.3K 0 2

Под стрехата, до олука,

скрит в една пролука,

със съчки, сламки и сено

Врабчо направи си гнездо.

           

После с крила замаха,

кацнал на близката стряха,

весело запя, зачурулика

врабчовата песен на жениха.

                     

Чу го Врабка отдалече,

нова премяна си облече,

при него на стрехата долетя,

с него весело запя.

                      

Цял ден чуруликаха и пяха,

до вечерта не спряха,

щом слънцето се скри

Врабчо в гнездото Врабка приюти.

 

Мина месец и половина,

от стрехата до комина,

наредиха се хванати за ръчица

Врабчо, Врабка и техните дечица.

                              

Чуруликат весело децата,

веселят се на стрехата,

Врабчо, Врабка носят им мушици

да нахранят гладните душици.

                     

Щом денят отмина,

нощта се спусна до комина,

Врабчо, Врабка децата прибраха

и в топлото гнездо заспаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...