2.06.2020 г., 15:50

Врабчово семейство

1.3K 0 2

Под стрехата, до олука,

скрит в една пролука,

със съчки, сламки и сено

Врабчо направи си гнездо.

           

После с крила замаха,

кацнал на близката стряха,

весело запя, зачурулика

врабчовата песен на жениха.

                     

Чу го Врабка отдалече,

нова премяна си облече,

при него на стрехата долетя,

с него весело запя.

                      

Цял ден чуруликаха и пяха,

до вечерта не спряха,

щом слънцето се скри

Врабчо в гнездото Врабка приюти.

 

Мина месец и половина,

от стрехата до комина,

наредиха се хванати за ръчица

Врабчо, Врабка и техните дечица.

                              

Чуруликат весело децата,

веселят се на стрехата,

Врабчо, Врабка носят им мушици

да нахранят гладните душици.

                     

Щом денят отмина,

нощта се спусна до комина,

Врабчо, Врабка децата прибраха

и в топлото гнездо заспаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....