Jun 2, 2020, 3:50 PM

Врабчово семейство

1.3K 0 2

Под стрехата, до олука,

скрит в една пролука,

със съчки, сламки и сено

Врабчо направи си гнездо.

           

После с крила замаха,

кацнал на близката стряха,

весело запя, зачурулика

врабчовата песен на жениха.

                     

Чу го Врабка отдалече,

нова премяна си облече,

при него на стрехата долетя,

с него весело запя.

                      

Цял ден чуруликаха и пяха,

до вечерта не спряха,

щом слънцето се скри

Врабчо в гнездото Врабка приюти.

 

Мина месец и половина,

от стрехата до комина,

наредиха се хванати за ръчица

Врабчо, Врабка и техните дечица.

                              

Чуруликат весело децата,

веселят се на стрехата,

Врабчо, Врабка носят им мушици

да нахранят гладните душици.

                     

Щом денят отмина,

нощта се спусна до комина,

Врабчо, Врабка децата прибраха

и в топлото гнездо заспаха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...