goblenka (Маргарита Ангелова)
448 8790
30 нояб. 2021 г., 10:17

Врата 

  Поэзия
606 0 7

Колко ли пъти край теб съм минавала,

забързана, потънала в мен!

С колко ли ключа съм те заключвала,

отказвайки да мисля за теб!

 А, ти браниш стаята приказна,

в която нявга съм живяла!

Пълна с детски спомени!

С любови изживяни!

Там живеят вече любимите лица

на познати, близки хора, с огромни сърца!

Изведнъж за теб си спомних! И защо?

Заради едно неотворено писмо!

Заради първия, тъй пухкав сняг...

Заради спомена за искрен смях!

Затърсих вълшения ключ, да те отворя!

Със миналото мило да си поговоря!

Не го намирах и се притиснах към теб.

Сърцето горещо нещо ти каза

и ти се открехна със плач.

Пристъпих плахо в кадифения здрач.

И... не ми се ще да изляза!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Генек и Таня! От сърце!
  • Хубаво е
  • Хареса ми.
  • Вярвам ти! А, колко спомени съм забравила и сега с умиление си спомням..
  • И, колкото повече неща/спомени/ си натрупала, Марги, толкова ще са ти по- леки, по- приятни и по- полезни дните в старостта!...Повярвай ми!...
  • Благодаря, Мини! В един момент си даваме сметка, че това е вратата на най-ценната стая!
  • Наистина, колко пъти минаваме през вратите на различните възрасти и състояния, но никога не сме се замислили, какво ни е дало това преминаване, докато в един момент, разбираме, че всичко сме изгубили! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??