Врата
Колко ли пъти край теб съм минавала,
забързана, потънала в мен!
С колко ли ключа съм те заключвала,
отказвайки да мисля за теб!
А, ти браниш стаята приказна,
в която нявга съм живяла!
Пълна с детски спомени!
С любови изживяни!
Там живеят вече любимите лица
на познати, близки хора, с огромни сърца!
Изведнъж за теб си спомних! И защо?
Заради едно неотворено писмо!
Заради първия, тъй пухкав сняг...
Заради спомена за искрен смях!
Затърсих вълшения ключ, да те отворя!
Със миналото мило да си поговоря!
Не го намирах и се притиснах към теб.
Сърцето горещо нещо ти каза
и ти се открехна със плач.
Пристъпих плахо в кадифения здрач.
И... не ми се ще да изляза!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Генек и Таня! От сърце!
-
Хубаво е
-
Хареса ми.
-
Вярвам ти!
А, колко спомени съм забравила и сега с умиление си спомням.. -
И, колкото повече неща/спомени/ си натрупала, Марги, толкова ще са ти по- леки, по- приятни и по- полезни дните в старостта!...Повярвай ми!...
-
Благодаря, Мини! В един момент си даваме сметка, че това е вратата на най-ценната стая!
-
Наистина, колко пъти минаваме през вратите на различните възрасти и състояния, но никога не сме се замислили, какво ни е дало това преминаване, докато в един момент, разбираме, че всичко сме изгубили! Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
