Врата
Колко ли пъти край теб съм минавала,
забързана, потънала в мен!
С колко ли ключа съм те заключвала,
отказвайки да мисля за теб!
А, ти браниш стаята приказна,
в която нявга съм живяла!
Пълна с детски спомени!
С любови изживяни!
Там живеят вече любимите лица
на познати, близки хора, с огромни сърца!
Изведнъж за теб си спомних! И защо?
Заради едно неотворено писмо!
Заради първия, тъй пухкав сняг...
Заради спомена за искрен смях!
Затърсих вълшения ключ, да те отворя!
Със миналото мило да си поговоря!
Не го намирах и се притиснах към теб.
Сърцето горещо нещо ти каза
и ти се открехна със плач.
Пристъпих плахо в кадифения здрач.
И... не ми се ще да изляза!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
А, колко спомени съм забравила и сега с умиление си спомням..
