5 июн. 2010 г., 10:50

Врата на Оазиса 

  Поэзия » Любовная
591 0 8

И ще вървя, докато има път...

Докато ти на някоя пресечка

ме хванеш нежно за ръка такъв,

какъвто небесата го отреждат...

 

И няма да поглеждаме назад.

Ще търсим най-далечната пустиня,

която е задъхана от прах.

За да потънем в нея невидими.

 

И все едно ще бъде, все едно,

дали ще стихне пясъчният спазъм.

Ще бъдем заедно. Ще бъдем с теб едно -

посоката, вратата на Оазиса...

 

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкошно и мечтателно е да пътуваш навсякъде!!!
  • Благодаря ти, канибалd.
    ---
    Благодаря ти за добрите думи,Алла!Ти си чудесна! Радост в светлия неделен ден, мила!
  • Наистина си щедро и освежаващо Оазисче!
    Поздрави, Люси! Хубав стих!
  • Благодаря ти, Стеляна! Поздрави!
    ---
    Привет, Плами! Благодаря ти, мила!Спокойна вечер!
    ---
    Благодаря ти за светлото присъствие, Роси! Поздрави от мен и зелена Индиана!
    ---
    Радват ме думите на словесна магьосница - като теб, Бианка! Благодаря ти, скъпа!
    ---
    Благодаря, Ивон! Поздрави и пожелания за хубави почивни дни!
  • Невероятно! Как го правиш, Люси,умееш да омагьосваш!
  • Отново поднасяш великолепна творба!
    Поздрав!
  • !!! Поздрав!!!
  • Потопих се! Страхотно!
Предложения
: ??:??