Jun 5, 2010, 10:50 AM

Врата на Оазиса

  Poetry » Love
786 0 8

И ще вървя, докато има път...

Докато ти на някоя пресечка

ме хванеш нежно за ръка такъв,

какъвто небесата го отреждат...

 

И няма да поглеждаме назад.

Ще търсим най-далечната пустиня,

която е задъхана от прах.

За да потънем в нея невидими.

 

И все едно ще бъде, все едно,

дали ще стихне пясъчният спазъм.

Ще бъдем заедно. Ще бъдем с теб едно -

посоката, вратата на Оазиса...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкошно и мечтателно е да пътуваш навсякъде!!!
  • Благодаря ти, канибалd.
    ---
    Благодаря ти за добрите думи,Алла!Ти си чудесна! Радост в светлия неделен ден, мила!
  • Наистина си щедро и освежаващо Оазисче!
    Поздрави, Люси! Хубав стих!
  • Благодаря ти, Стеляна! Поздрави!
    ---
    Привет, Плами! Благодаря ти, мила!Спокойна вечер!
    ---
    Благодаря ти за светлото присъствие, Роси! Поздрави от мен и зелена Индиана!
    ---
    Радват ме думите на словесна магьосница - като теб, Бианка! Благодаря ти, скъпа!
    ---
    Благодаря, Ивон! Поздрави и пожелания за хубави почивни дни!
  • Невероятно! Как го правиш, Люси,умееш да омагьосваш!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....