5 jun 2010, 10:50

Врата на Оазиса

Poesía » De amor

782 0 8

И ще вървя, докато има път...

Докато ти на някоя пресечка

ме хванеш нежно за ръка такъв,

какъвто небесата го отреждат...

И няма да поглеждаме назад.

Ще търсим най-далечната пустиня,

която е задъхана от прах.

За да потънем в нея невидими.

И все едно ще бъде, все едно,

дали ще стихне пясъчният спазъм.

Ще бъдем заедно. Ще бъдем с теб едно -

посоката, вратата на Оазиса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vedrina (Марина Стоянова)

Разкошно и мечтателно е да пътуваш навсякъде!!!

2010-08-02T16:00:17+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ти, канибалd.
---
Благодаря ти за добрите думи,Алла!Ти си чудесна! Радост в светлия неделен ден, мила!

2010-06-06T09:01:08+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Наистина си щедро и освежаващо Оазисче!
Поздрави, Люси! Хубав стих!

2010-06-05T23:27:57+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ти, Стеляна! Поздрави!
---
Привет, Плами! Благодаря ти, мила!Спокойна вечер!
---
Благодаря ти за светлото присъствие, Роси! Поздрави от мен и зелена Индиана!
---
Радват ме думите на словесна магьосница - като теб, Бианка! Благодаря ти, скъпа!
---
Благодаря, Ивон! Поздрави и пожелания за хубави почивни дни!

2010-06-05T21:23:38+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Невероятно! Как го правиш, Люси,умееш да омагьосваш!

2010-06-05T13:44:57+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0