17 авг. 2016 г., 23:25

Вразуми ли се, човече

993 0 7

                                       

                                           ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ

 

 

                                   

                                             Какъв нечакан топъл дъжд -

                                             през януари изведнъж

                                             пристигна просто ей така

                                             и плисна  в бликнала река.

 

                                 Под слънчевия небосклон

                                 снегоядът като с клон

                                 измете  белия паваж

                                 и пресуши нашир и длъж.

 

                                 Дори и птица прелетя –

                                 потърси цъфнали цветя.

                                 Объркала се беше, знам .

                                 Съвсем самотна беше там.

 

                                 Нима в света пък има ред?

                                 Навсякъде премачкан плет.

                                 Човекът е обезумял –

                                 затъва в лепкавата кал...

 

                                Природата не знае как

                                тя пътя да открие пак,

                                а в януарския пейзаж

                                вървим изгубели кураж...

 

                               Пак сняг вали и вятър вей.

                               След миг и слънце се засмей,

                               а после страшен гръм и ек

                               в едно със падащия сняг.    

 

                               Слизат скоро Небесата!

                               Словото така предрече.

                               Идва време за разплата...

                               Вразуми ли се, човече?   

                          

                                      15.01.2016 год.

                                          

                  

                                                

                                                  

                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах стиха! И заканата накрая. Може да застигне и невинни. Нали все вярваме в доброто.
  • Здравей мила Стойна!Стихотворението ти е прекрасно,Без наслагвания,целенасочено и ясно.Ти може така драматично да виждаш,но аз съм с ВЯРА,,че всичко е така,както трябва да бъде и ще настъпят и по-други времена.Някога не ценихме това,което имахме-загубихме го!Затова нека ценим това,което сега имаме.!Поздрави и прегръдки от Бургас!
  • Природата се гневи
    от юг идват тълпи.
    Усещаме го всички и сме безпомощни!
    Поздрав от мен!
  • Стойне, отново призоваваш към добро! Дано да се вразуми човешкият род! Поздравление от мен!
  • Много ти благодаря, Васе, че никога не забравяш да се отбиеш и при мене!Хубави събота и неделя ти желая!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...