Вразуми ли се, човече
ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ
Какъв нечакан топъл дъжд -
през януари изведнъж
пристигна просто ей така
и плисна в бликнала река.
Под слънчевия небосклон
снегоядът като с клон
измете белия паваж
и пресуши нашир и длъж.
Дори и птица прелетя –
потърси цъфнали цветя.
Объркала се беше, знам .
Съвсем самотна беше там.
Нима в света пък има ред?
Навсякъде премачкан плет.
Човекът е обезумял –
затъва в лепкавата кал...
Природата не знае как
тя пътя да открие пак,
а в януарския пейзаж
вървим изгубели кураж...
Пак сняг вали и вятър вей.
След миг и слънце се засмей,
а после страшен гръм и ек
в едно със падащия сняг.
Слизат скоро Небесата!
Словото така предрече.
Идва време за разплата...
Вразуми ли се, човече?
15.01.2016 год.
© Стойна Димова All rights reserved.
