17.08.2016 г., 23:25

Вразуми ли се, човече

996 0 7

                                       

                                           ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ

 

 

                                   

                                             Какъв нечакан топъл дъжд -

                                             през януари изведнъж

                                             пристигна просто ей така

                                             и плисна  в бликнала река.

 

                                 Под слънчевия небосклон

                                 снегоядът като с клон

                                 измете  белия паваж

                                 и пресуши нашир и длъж.

 

                                 Дори и птица прелетя –

                                 потърси цъфнали цветя.

                                 Объркала се беше, знам .

                                 Съвсем самотна беше там.

 

                                 Нима в света пък има ред?

                                 Навсякъде премачкан плет.

                                 Човекът е обезумял –

                                 затъва в лепкавата кал...

 

                                Природата не знае как

                                тя пътя да открие пак,

                                а в януарския пейзаж

                                вървим изгубели кураж...

 

                               Пак сняг вали и вятър вей.

                               След миг и слънце се засмей,

                               а после страшен гръм и ек

                               в едно със падащия сняг.    

 

                               Слизат скоро Небесата!

                               Словото така предрече.

                               Идва време за разплата...

                               Вразуми ли се, човече?   

                          

                                      15.01.2016 год.

                                          

                  

                                                

                                                  

                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах стиха! И заканата накрая. Може да застигне и невинни. Нали все вярваме в доброто.
  • Здравей мила Стойна!Стихотворението ти е прекрасно,Без наслагвания,целенасочено и ясно.Ти може така драматично да виждаш,но аз съм с ВЯРА,,че всичко е така,както трябва да бъде и ще настъпят и по-други времена.Някога не ценихме това,което имахме-загубихме го!Затова нека ценим това,което сега имаме.!Поздрави и прегръдки от Бургас!
  • Природата се гневи
    от юг идват тълпи.
    Усещаме го всички и сме безпомощни!
    Поздрав от мен!
  • Стойне, отново призоваваш към добро! Дано да се вразуми човешкият род! Поздравление от мен!
  • Много ти благодаря, Васе, че никога не забравяш да се отбиеш и при мене!Хубави събота и неделя ти желая!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...