Вразуми ли се, човече
ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ
Какъв нечакан топъл дъжд -
през януари изведнъж
пристигна просто ей така
и плисна в бликнала река.
Под слънчевия небосклон
снегоядът като с клон
измете белия паваж
и пресуши нашир и длъж.
Дори и птица прелетя –
потърси цъфнали цветя.
Объркала се беше, знам .
Съвсем самотна беше там.
Нима в света пък има ред?
Навсякъде премачкан плет.
Човекът е обезумял –
затъва в лепкавата кал...
Природата не знае как
тя пътя да открие пак,
а в януарския пейзаж
вървим изгубели кураж...
Пак сняг вали и вятър вей.
След миг и слънце се засмей,
а после страшен гръм и ек
в едно със падащия сняг.
Слизат скоро Небесата!
Словото така предрече.
Идва време за разплата...
Вразуми ли се, човече?
15.01.2016 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
