6 янв. 2011 г., 18:52

Врели-некипели по РадойРалиновски

1.3K 0 10

Разни врели-некипели

мислите ми са превзели,

нещо суче, нещо маже,

нещо иска да се каже.

 

Тъй, отвътре, щом напиня,

няма как да го отмина,

музата ме тресна здраво,

вика „Още!”, вика „Браво!”.

 

На жена не се отказва,

възпитанието казва.

Тé ми молива и листа:

„Варда, моля! Моля, писта!”

 

Ще ви спретна аз шедьовър -

рими хапвам за ордьовър.

(Тошето каза, че „ямби”

най-добре вървят със камби )

 

Суперско ми се получи -

сал идеята се скучи.

И се пуля, и се дзверя,

и - ъхъ - да я намеря.

 

То пък чудото голямо –

да не съм единствен само!

И да паднем, и да бием -

с музата ще си допием!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...