6.01.2011 г., 18:52

Врели-некипели по РадойРалиновски

1.3K 0 10

Разни врели-некипели

мислите ми са превзели,

нещо суче, нещо маже,

нещо иска да се каже.

 

Тъй, отвътре, щом напиня,

няма как да го отмина,

музата ме тресна здраво,

вика „Още!”, вика „Браво!”.

 

На жена не се отказва,

възпитанието казва.

Тé ми молива и листа:

„Варда, моля! Моля, писта!”

 

Ще ви спретна аз шедьовър -

рими хапвам за ордьовър.

(Тошето каза, че „ямби”

най-добре вървят със камби )

 

Суперско ми се получи -

сал идеята се скучи.

И се пуля, и се дзверя,

и - ъхъ - да я намеря.

 

То пък чудото голямо –

да не съм единствен само!

И да паднем, и да бием -

с музата ще си допием!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...