Jan 6, 2011, 6:52 PM

Врели-некипели по РадойРалиновски

1.3K 0 10

Разни врели-некипели

мислите ми са превзели,

нещо суче, нещо маже,

нещо иска да се каже.

 

Тъй, отвътре, щом напиня,

няма как да го отмина,

музата ме тресна здраво,

вика „Още!”, вика „Браво!”.

 

На жена не се отказва,

възпитанието казва.

Тé ми молива и листа:

„Варда, моля! Моля, писта!”

 

Ще ви спретна аз шедьовър -

рими хапвам за ордьовър.

(Тошето каза, че „ямби”

най-добре вървят със камби )

 

Суперско ми се получи -

сал идеята се скучи.

И се пуля, и се дзверя,

и - ъхъ - да я намеря.

 

То пък чудото голямо –

да не съм единствен само!

И да паднем, и да бием -

с музата ще си допием!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...