6 апр. 2022 г., 22:11

Време

1.2K 0 2

Нека да счупим 

този досаден часовник,

не ни е нужен,

не сме му нужни

да му махнем стрелките 

и да отброяваме 

само издишванията, 

да се отдадем на безвремието 

и да се вторачим в душите си,

те са цифрите,

достатъчно са две завинаги,

но без една сме нищо

тогава часовникът ще ни трябва 

да отброява очакванията,

да отброява, 

надеждите, 

разочарованията,

празните минути

кръглия час, 

да отброява нищото,

но сега сме двама,

ние сме времето,

време ни трябва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teodora Andreev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...