6 апр. 2022 г., 22:11

Време

1.2K 0 2

Нека да счупим 

този досаден часовник,

не ни е нужен,

не сме му нужни

да му махнем стрелките 

и да отброяваме 

само издишванията, 

да се отдадем на безвремието 

и да се вторачим в душите си,

те са цифрите,

достатъчно са две завинаги,

но без една сме нищо

тогава часовникът ще ни трябва 

да отброява очакванията,

да отброява, 

надеждите, 

разочарованията,

празните минути

кръглия час, 

да отброява нищото,

но сега сме двама,

ние сме времето,

време ни трябва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teodora Andreev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...