6.04.2022 г., 22:11

Време

1.2K 0 2

Нека да счупим 

този досаден часовник,

не ни е нужен,

не сме му нужни

да му махнем стрелките 

и да отброяваме 

само издишванията, 

да се отдадем на безвремието 

и да се вторачим в душите си,

те са цифрите,

достатъчно са две завинаги,

но без една сме нищо

тогава часовникът ще ни трябва 

да отброява очакванията,

да отброява, 

надеждите, 

разочарованията,

празните минути

кръглия час, 

да отброява нищото,

но сега сме двама,

ние сме времето,

време ни трябва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...