6.04.2022 г., 22:11

Време

1.2K 0 2

Нека да счупим 

този досаден часовник,

не ни е нужен,

не сме му нужни

да му махнем стрелките 

и да отброяваме 

само издишванията, 

да се отдадем на безвремието 

и да се вторачим в душите си,

те са цифрите,

достатъчно са две завинаги,

но без една сме нищо

тогава часовникът ще ни трябва 

да отброява очакванията,

да отброява, 

надеждите, 

разочарованията,

празните минути

кръглия час, 

да отброява нищото,

но сега сме двама,

ние сме времето,

време ни трябва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....