Нека да счупим
този досаден часовник,
не ни е нужен,
не сме му нужни
да му махнем стрелките
и да отброяваме
само издишванията,
да се отдадем на безвремието
и да се вторачим в душите си,
те са цифрите,
достатъчно са две завинаги,
но без една сме нищо
тогава часовникът ще ни трябва
да отброява очакванията,
да отброява,
надеждите,
разочарованията,
празните минути
кръглия час,
да отброява нищото,
но сега сме двама,
ние сме времето,
време ни трябва.
© Teodora Andreev All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
