Нека да счупим
този досаден часовник,
не ни е нужен,
не сме му нужни
да му махнем стрелките
и да отброяваме
само издишванията,
да се отдадем на безвремието
и да се вторачим в душите си,
те са цифрите,
достатъчно са две завинаги,
но без една сме нищо
тогава часовникът ще ни трябва
да отброява очакванията,
да отброява,
надеждите,
разочарованията,
празните минути
кръглия час,
да отброява нищото,
но сега сме двама,
ние сме времето,
време ни трябва.
© Teodora Andreev All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
