1 янв. 2012 г., 14:57

Време 

  Поэзия » Другая
431 0 0

Всяка секунда отлита

и никога няма да се върне.

Времето край мен прелита.

Самотата ще ме обгърне.

 

Часовникът трепти, не спира,

стрелките просто се превъртат,

а във мен бавно умира

лявото от моята студена гръд.

 

Знам, че да се върне няма

нито той, нито времето изгубено.

Спирам да плача, вече съм голяма.

Детското в мене е прокудено.

 

За нищо аз не съжалявам.

Споменът в мен жив остава.

Ако искам, мога да прощавам.

Просто не си заслужава...

© Косара Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??