Време
578
0
0
Всяка секунда отлита
и никога няма да се върне.
Времето край мен прелита.
Самотата ще ме обгърне.
Часовникът трепти, не спира,
стрелките просто се превъртат,
а във мен бавно умира
лявото от моята студена гръд.
Знам, че да се върне няма
нито той, нито времето изгубено.
Спирам да плача, вече съм голяма.
Детското в мене е прокудено.
За нищо аз не съжалявам.
Споменът в мен жив остава.
Ако искам, мога да прощавам.
Просто не си заслужава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Косара Маринова Всички права запазени
