Всяка секунда отлита

и никога няма да се върне.

Времето край мен прелита.

Самотата ще ме обгърне.

Часовникът трепти, не спира,

стрелките просто се превъртат,

а във мен бавно умира

лявото от моята студена гръд.

Знам, че да се върне няма

нито той, нито времето изгубено.

Спирам да плача, вече съм голяма.

Детското в мене е прокудено.

За нищо аз не съжалявам.

Споменът в мен жив остава.

Ако искам, мога да прощавам.

Просто не си заслужава...