Време и вечност
Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени,
нежно прегръща снежинки в нощта.
Знае брезата, че всичко е временно.
Бурята някога губи мощта!
Нищо, че тук и сега се привива!
Нищо, че вихри връхлитат в света!
Тя ще е силна и много щастлива!
Тя устоява с открита душа!
Знае брезата, че всичко е временно.
Прастара истина с вечен закон:
щом и душата е топла, безценна,
бурите тръгват - една, с милион!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
