Време и вечност
Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени,
нежно прегръща снежинки в нощта.
Знае брезата, че всичко е временно.
Бурята някога губи мощта!
Нищо, че тук и сега се привива!
Нищо, че вихри връхлитат в света!
Тя ще е силна и много щастлива!
Тя устоява с открита душа!
Знае брезата, че всичко е временно.
Прастара истина с вечен закон:
щом и душата е топла, безценна,
бурите тръгват - една, с милион!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
