Буря вилнее в замръзнали клони!

Брезата тревожно извива снага. 

Връхлитат въпроси, куп... Милиони! 

Дървото въздиша- дълбок е снега! 

Бавно отпуска клони приведени,

нежно прегръща снежинки в нощта.

Знае брезата, че всичко е временно.

Бурята някога губи мощта!

Нищо, че тук и сега се привива!

Нищо, че вихри връхлитат в света!

Тя ще е силна и много щастлива!

Тя устоява с открита душа!

Знае брезата, че всичко е временно.

Прастара истина с вечен закон: 

щом и душата е топла, безценна,

бурите тръгват - една, с милион! 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀