Dec 29, 2024, 12:01 PM

Време и вечност

  Poetry
477 1 1

 

 

Буря вилнее в замръзнали клони!

Брезата тревожно извива снага. 

Връхлитат въпроси, куп... Милиони! 

Дървото въздиша- дълбок е снега! 

 

Бавно отпуска клони приведени,

нежно прегръща снежинки в нощта.

Знае брезата, че всичко е временно.

Бурята някога губи мощта!

 

Нищо, че тук и сега се привива!

Нищо, че вихри връхлитат в света!

Тя ще е силна и много щастлива!

Тя устоява с открита душа!

 

Знае брезата, че всичко е временно.

Прастара истина с вечен закон: 

щом и душата е топла, безценна,

бурите тръгват - една, с милион! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...