Dec 29, 2024, 12:01 PM

Време и вечност

  Poetry
473 1 1

 

 

Буря вилнее в замръзнали клони!

Брезата тревожно извива снага. 

Връхлитат въпроси, куп... Милиони! 

Дървото въздиша- дълбок е снега! 

 

Бавно отпуска клони приведени,

нежно прегръща снежинки в нощта.

Знае брезата, че всичко е временно.

Бурята някога губи мощта!

 

Нищо, че тук и сега се привива!

Нищо, че вихри връхлитат в света!

Тя ще е силна и много щастлива!

Тя устоява с открита душа!

 

Знае брезата, че всичко е временно.

Прастара истина с вечен закон: 

щом и душата е топла, безценна,

бурите тръгват - една, с милион! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...