29 dic 2024, 12:01

Време и вечност

  Poesía
484 1 1

 

 

Буря вилнее в замръзнали клони!

Брезата тревожно извива снага. 

Връхлитат въпроси, куп... Милиони! 

Дървото въздиша- дълбок е снега! 

 

Бавно отпуска клони приведени,

нежно прегръща снежинки в нощта.

Знае брезата, че всичко е временно.

Бурята някога губи мощта!

 

Нищо, че тук и сега се привива!

Нищо, че вихри връхлитат в света!

Тя ще е силна и много щастлива!

Тя устоява с открита душа!

 

Знае брезата, че всичко е временно.

Прастара истина с вечен закон: 

щом и душата е топла, безценна,

бурите тръгват - една, с милион! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...