27 авг. 2007 г., 13:07

Време много мина 

  Поэзия
853 0 4

От срещата ни първа време
много мина.
Годините като сняг в ръцете се
стопиха.
Различни сме.
И аз и ти.
А сега...
Вятарът разнесе приказно ухание...
Небрежен поглед подарих ти.
За поздрав докоснах твоята ръка...
Усмихна се...
По тялото ми тръпката полази.
Какво се случва в мен, не зная,
но знам едно: силно те желая.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??