Kalista (Кристина Славова) Kalista (Кристина Славова)
124
Aug 27, 2007, 1:07 PM

Време много мина

  Poetry
1.4K 0 4

От срещата ни първа време
много мина.
Годините като сняг в ръцете се
стопиха.
Различни сме.
И аз и ти.
А сега...
Вятарът разнесе приказно ухание...
Небрежен поглед подарих ти.
За поздрав докоснах твоята ръка...
Усмихна се...
По тялото ми тръпката полази.
Какво се случва в мен, не зная,
но знам едно: силно те желая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0