Време много мина
1.4K
0
4
От срещата ни първа време
много мина.
Годините като сняг в ръцете се
стопиха.
Различни сме.
И аз и ти.
А сега...
Вятарът разнесе приказно ухание...
Небрежен поглед подарих ти.
За поздрав докоснах твоята ръка...
Усмихна се...
По тялото ми тръпката полази.
Какво се случва в мен, не зная,
но знам едно: силно те желая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
