Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах,
търкулват се минути в равносметка.
Живея ли отвътре в свобода без страх
и топло ли е в скъсаната ми подметка.
Разбирам мигновено в натрапчивия студ
в душата ми искрящо запалил Си камина.
Живота в свобода проправя смело път
на песен грееща от пролетна картина.