Време за поезия

Елиза13 (Мария)
238 840

17.11.2022 г., 7:13 ч.

Поезия

379 0 2

Захапа менгемето хладния детайл,

застърга диска шумната си песен

и всеки следващ стон изтече отънял

от натиска житейски сътворява есен.

Между невзрачен шум и боцкащ прах,

търкулват се минути в равносметка.

Живея ли отвътре в свобода без страх

и топло ли е в скъсаната ми подметка.

Разбирам мигновено в натрапчивия студ

в душата ми искрящо запалил Си камина.

Живота в свобода проправя смело път

на песен грееща от пролетна картина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.