4 сент. 2018 г., 12:55

Време за поро̀и

655 5 1

Отивам да походя във дъжда. 

Харесвам хаотичната небрежност. 

Тогава нáй обичам да мълча. 

И впрочем, малко повече съм себе си...

Все още натежават ми клепачите. 

В тъгата ми обаче няма мъка. 

Понякога валя от недостатъчност, 

защото, непоискан съм си тръгнал. 

Сълзите ми на вятъра отидоха. 

(на тебе личните си бури ще спестявам). 

Каквато и стихия да съм в стихове, 

в живота още повече ранявам... 

Сега е време. Време за поро̀и. 

Напира в мене лятото със лакти. 

Променям се. Със страх, че съм спокоен. 

Дали, че в любовта съм лудостта ти?...

Разходих се. И няма да се спре. 

Вали така, че сякаш вместо мене. 

Сега ми липсват твоите ръце. 

От моите, страстта. За да я вземат...

 

Danny Diester 

19.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...