Отивам да походя във дъжда. 

Харесвам хаотичната небрежност. 

Тогава нáй обичам да мълча. 

И впрочем, малко повече съм себе си...

Все още натежават ми клепачите. 

В тъгата ми обаче няма мъка. 

Понякога валя от недостатъчност, 

защото, непоискан съм си тръгнал. 

Сълзите ми на вятъра отидоха. 

(на тебе личните си бури ще спестявам). 

Каквато и стихия да съм в стихове, 

в живота още повече ранявам... 

Сега е време. Време за поро̀и. 

Напира в мене лятото със лакти. 

Променям се. Със страх, че съм спокоен. 

Дали, че в любовта съм лудостта ти?...

Разходих се. И няма да се спре. 

Вали така, че сякаш вместо мене. 

Сега ми липсват твоите ръце. 

От моите, страстта. За да я вземат...

Danny Diester 

19.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.