Sep 4, 2018, 12:55 PM

Време за поро̀и

  Poetry » Love
657 5 1

Отивам да походя във дъжда. 

Харесвам хаотичната небрежност. 

Тогава нáй обичам да мълча. 

И впрочем, малко повече съм себе си...

Все още натежават ми клепачите. 

В тъгата ми обаче няма мъка. 

Понякога валя от недостатъчност, 

защото, непоискан съм си тръгнал. 

Сълзите ми на вятъра отидоха. 

(на тебе личните си бури ще спестявам). 

Каквато и стихия да съм в стихове, 

в живота още повече ранявам... 

Сега е време. Време за поро̀и. 

Напира в мене лятото със лакти. 

Променям се. Със страх, че съм спокоен. 

Дали, че в любовта съм лудостта ти?...

Разходих се. И няма да се спре. 

Вали така, че сякаш вместо мене. 

Сега ми липсват твоите ръце. 

От моите, страстта. За да я вземат...

 

Danny Diester 

19.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...