Време за смъртна раздяла

                     Помниш ли деня,

                     в който ти подаде ми ръка 

                     и с усмивка на уста

                     ми прошепна Любовта?! 

                     Беше хубаво, но кратко,

                     колко жалко, много жалко!

                     Лош късмет ни сполетя,

                     кой на нас ни завидя?!  

                     Скоро аз ще си замина,

                     тихичко ще се спомина;

                     ще си спомняш всичко ти

                     в радост и щастливи дни.

                     Недей да страдаш ти за мене,

                     душата ми от болка стене.

                     Как боли ме мен самата,

                     сякаш остър нож пробожда ми душата...

                     Мили мой, скъпи мой,

                     аз тръгвам си, но стой:

                     недей да идваш ти след мене,

                     душата ми от болка стене.

                     Аз оставих те самичък,

                     поплачи си до насита.

                     Ще се срещнем някой ден във Рая,

                     с Ангелите ще си поиграем. 

                      Ще те чакам, мили мой,

                      ще те чакам във покой,

                      но не бързай, спри се, спри -

                      имаш време, запомни!

                       Ний обичахме се двама,

                       Любовта ни бе голяма.

                       Разделихме се на две,

                       никой нас не ще ни събере!

                       Не се страхувах от смъртта,

                       защото аз обичана бях, знам.

                       И потънах в самота

                       там, във черната земя...