Feb 5, 2010, 10:45 AM

Време за смъртна раздяла

  Poetry » Love
1.4K 0 1

                      Време за смъртна раздяла



                     Помниш ли деня,

                     в който ти подаде ми ръка 

                     и с усмивка на уста

                     ми прошепна Любовта?! 


                     Беше хубаво, но кратко,

                     колко жалко, много жалко!

                     Лош късмет ни сполетя,

                     кой на нас ни завидя?!  


                     Скоро аз ще си замина,

                     тихичко ще се спомина;

                     ще си спомняш всичко ти

                     в радост и щастливи дни.


                     Недей да страдаш ти за мене,

                     душата ми от болка стене.

                     Как боли ме мен самата,

                     сякаш остър нож пробожда ми душата...


                     Мили мой, скъпи мой,

                     аз тръгвам си, но стой:

                     недей да идваш ти след мене,

                     душата ми от болка стене.


                     Аз оставих те самичък,

                     поплачи си до насита.

                     Ще се срещнем някой ден във Рая,

                     с Ангелите ще си поиграем. 


                      Ще те чакам, мили мой,

                      ще те чакам във покой,

                      но не бързай, спри се, спри -

                      имаш време, запомни!


                       Ний обичахме се двама,

                       Любовта ни бе голяма.

                       Разделихме се на две,

                       никой нас не ще ни събере!


                       Не се страхувах от смъртта,

                       защото аз обичана бях, знам.

                       И потънах в самота

                       там, във черната земя...

                     

                 

                     

                     









 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • понякога,колкото и да не ни се иска някои спомени остават вечни

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...