26 авг. 2010 г., 12:11

Времеизпразване

870 0 3

                 "Времето е в нас и ние сме във времето" Левски

 

 

 В поза "69" сме с времето.

Бавно отхапва от мен,

аз с език го пронизвам.

Каквото поиска, взема си то

и неусетно някак си се изнизва.

Люто псувам и го коря,

щото бързо свършвам и идва ми края.

На живота бушончето изгоря

и не мога повече да играя.

Поглъща ме то в "черната дупка"

и изобщо не му пука,

сладко телесата ми хрупка -

дреме му за мен на "малкия Мук".

Отложи ме, казвам, за малко, поне на шега,

гащите си отново да вържа!

Не изпивай до дъно бялата ми тъга,

убедих се вече, че в тази поза

е трудно да те излъжа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...