Aug 26, 2010, 12:11 PM

Времеизпразване

  Poetry » Parody
872 0 3

                 "Времето е в нас и ние сме във времето" Левски

 

 

 В поза "69" сме с времето.

Бавно отхапва от мен,

аз с език го пронизвам.

Каквото поиска, взема си то

и неусетно някак си се изнизва.

Люто псувам и го коря,

щото бързо свършвам и идва ми края.

На живота бушончето изгоря

и не мога повече да играя.

Поглъща ме то в "черната дупка"

и изобщо не му пука,

сладко телесата ми хрупка -

дреме му за мен на "малкия Мук".

Отложи ме, казвам, за малко, поне на шега,

гащите си отново да вържа!

Не изпивай до дъно бялата ми тъга,

убедих се вече, че в тази поза

е трудно да те излъжа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...