22 нояб. 2013 г., 21:20  

Времето

995 0 3

      Времето....

Напукани от влюбване

са очите ми.

Устните прилепнали –

от страст натежали...

Докосвам те.

Неистови удари,

преди да се Обичаме!

 

Ревниво времето опъва пръсти,

нервничи в обятията на стъклата!

Заключвам вратата,

нека се Обичаме!

Пулсация...

Кръвта ще тръгне из стаята!

Времето... злопаметно е!

Утре ще ни посрещне на пътя,

ще продуха съзнанието ни.

Тогава ще забравя,

че съм те Обичала.

Извадих окото на Времето,

пуснах го в стаята!

Посред тишината

само пулсът говореше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Извадих окото на Времето,
    пуснах го в стаята!
    Посред тишината
    само пулсът говореше..."
    Много ми хареса!!!
  • Много, много добро!
  • Харесах този стих! Постройката му също! Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...