22 нояб. 2013 г., 21:20  

Времето

1K 0 3

      Времето....

Напукани от влюбване

са очите ми.

Устните прилепнали –

от страст натежали...

Докосвам те.

Неистови удари,

преди да се Обичаме!

 

Ревниво времето опъва пръсти,

нервничи в обятията на стъклата!

Заключвам вратата,

нека се Обичаме!

Пулсация...

Кръвта ще тръгне из стаята!

Времето... злопаметно е!

Утре ще ни посрещне на пътя,

ще продуха съзнанието ни.

Тогава ще забравя,

че съм те Обичала.

Извадих окото на Времето,

пуснах го в стаята!

Посред тишината

само пулсът говореше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Извадих окото на Времето,
    пуснах го в стаята!
    Посред тишината
    само пулсът говореше..."
    Много ми хареса!!!
  • Много, много добро!
  • Харесах този стих! Постройката му също! Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...