22 nov 2013, 21:20  

Времето

990 0 3

      Времето....

Напукани от влюбване

са очите ми.

Устните прилепнали –

от страст натежали...

Докосвам те.

Неистови удари,

преди да се Обичаме!

 

Ревниво времето опъва пръсти,

нервничи в обятията на стъклата!

Заключвам вратата,

нека се Обичаме!

Пулсация...

Кръвта ще тръгне из стаята!

Времето... злопаметно е!

Утре ще ни посрещне на пътя,

ще продуха съзнанието ни.

Тогава ще забравя,

че съм те Обичала.

Извадих окото на Времето,

пуснах го в стаята!

Посред тишината

само пулсът говореше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Извадих окото на Времето,
    пуснах го в стаята!
    Посред тишината
    само пулсът говореше..."
    Много ми хареса!!!
  • Много, много добро!
  • Харесах този стих! Постройката му също! Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...