22.11.2013 г., 21:20  

Времето

983 0 3

      Времето....

Напукани от влюбване

са очите ми.

Устните прилепнали –

от страст натежали...

Докосвам те.

Неистови удари,

преди да се Обичаме!

 

Ревниво времето опъва пръсти,

нервничи в обятията на стъклата!

Заключвам вратата,

нека се Обичаме!

Пулсация...

Кръвта ще тръгне из стаята!

Времето... злопаметно е!

Утре ще ни посрещне на пътя,

ще продуха съзнанието ни.

Тогава ще забравя,

че съм те Обичала.

Извадих окото на Времето,

пуснах го в стаята!

Посред тишината

само пулсът говореше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...Извадих окото на Времето,
    пуснах го в стаята!
    Посред тишината
    само пулсът говореше..."
    Много ми хареса!!!
  • Много, много добро!
  • Харесах този стих! Постройката му също! Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...