Времето....
Напукани от влюбване
са очите ми.
Устните прилепнали –
от страст натежали...
Докосвам те.
Неистови удари,
преди да се Обичаме!
Ревниво времето опъва пръсти,
нервничи в обятията на стъклата!
Заключвам вратата,
нека се Обичаме!
Пулсация...
Кръвта ще тръгне из стаята!
Времето... злопаметно е!
Утре ще ни посрещне на пътя,
ще продуха съзнанието ни.
Тогава ще забравя,
че съм те Обичала.
Извадих окото на Времето,
пуснах го в стаята!
Посред тишината
само пулсът говореше...
© Дани All rights reserved.
пуснах го в стаята!
Посред тишината
само пулсът говореше..."
Много ми хареса!!!