Nov 22, 2013, 9:20 PM  

Времето

  Poetry » Love
982 0 3

      Времето....

Напукани от влюбване

са очите ми.

Устните прилепнали –

от страст натежали...

Докосвам те.

Неистови удари,

преди да се Обичаме!

 

Ревниво времето опъва пръсти,

нервничи в обятията на стъклата!

Заключвам вратата,

нека се Обичаме!

Пулсация...

Кръвта ще тръгне из стаята!

Времето... злопаметно е!

Утре ще ни посрещне на пътя,

ще продуха съзнанието ни.

Тогава ще забравя,

че съм те Обичала.

Извадих окото на Времето,

пуснах го в стаята!

Посред тишината

само пулсът говореше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Извадих окото на Времето,
    пуснах го в стаята!
    Посред тишината
    само пулсът говореше..."
    Много ми хареса!!!
  • Много, много добро!
  • Харесах този стих! Постройката му също! Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...