Времето
Днес е утре,
а утре вчера.
Пътят - дълъг, прашен,
сега безлюден стои,
чакащ смирено някоя
скитническа душа
да премине.
Но отдавна вече никой няма,
никой не остана.
Слънцето не грее вече,
ни луната пътя озарява.
Дори спомените ги няма,
времето и тях заличи.
И вчера, там - на този път,
срещнахме се аз и ти.
И за миг времето се върна,
птиците пееха дори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
