gall (Галина) gall (Галина)
2 45
Feb 7, 2008, 4:45 PM

Времето

  Poetry » Other
744 0 2

Днес е утре,

а утре вчера.

Пътят - дълъг, прашен,

сега безлюден стои,

чакащ смирено някоя

скитническа душа

да премине.

Но отдавна вече никой няма,

никой не остана.

Слънцето не грее вече,

ни луната пътя озарява.

Дори спомените ги няма,

времето и тях заличи.

И вчера, там - на този път,

срещнахме се аз и ти.

И за миг времето се върна,

птиците пееха дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0