Днес е утре,
а утре вчера.
Пътят - дълъг, прашен,
сега безлюден стои,
чакащ смирено някоя
скитническа душа
да премине.
Но отдавна вече никой няма,
никой не остана.
Слънцето не грее вече,
ни луната пътя озарява.
Дори спомените ги няма,
времето и тях заличи.
И вчера, там - на този път,
срещнахме се аз и ти.
И за миг времето се върна,
птиците пееха дори...
© Галина All rights reserved.
Тъжен стих.Поздрави и усмивки!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
