gall (Галина)
45 54
Feb 7, 2008, 4:45 PM

Времето 

  Poetry » Other
578 0 2

Днес е утре,

а утре вчера.

Пътят - дълъг, прашен,

сега безлюден стои,

чакащ смирено някоя

скитническа душа

да премине.

Но отдавна вече никой няма,

никой не остана.

Слънцето не грее вече,

ни луната пътя озарява.

Дори спомените ги няма,

времето и тях заличи.

И вчера, там - на този път,

срещнахме се аз и ти.

И за миг времето се върна,

птиците пееха дори...

© Галина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??