Времето
Днес е утре,
а утре вчера.
Пътят - дълъг, прашен,
сега безлюден стои,
чакащ смирено някоя
скитническа душа
да премине.
Но отдавна вече никой няма,
никой не остана.
Слънцето не грее вече,
ни луната пътя озарява.
Дори спомените ги няма,
времето и тях заличи.
И вчера, там - на този път,
срещнахме се аз и ти.
И за миг времето се върна,
птиците пееха дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
