Времето

8 февр. 2014 г., 21:52

Поэзия

482 0 4

За чакащия времето е бавно.

За радостния е позорно кратко.

А за повърхностния е забавно.

Тук всъщност няма никаква загадка...

Да, нерешителният времето приспива

и все не му достигат два-три мига,

в които любовта от вик по-жива

си тръгва и при някой друг пристига.

Мъдрецът мисли си, че е безкрайно,

изтичащото като пясък от фуния

и няма нищо сигурно и трайно,

и прах по вятъра сме всъщност ние.

Глупакът пък не знае що е време,

не се вълнува, щедро го пилее.

На непукиста никак не му дреме.

Страхливият да го цени не смее.

Обичащият в шепа си го скрива.

То обло камъче е, малко, речно.

В легло от спомен нежно го завива.

За него само времето е вечно.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2014-02-13T20:09:34+02:00

Много мъдро! Поздрави и от мен!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2014-02-09T15:03:33+02:00

Негово Величество - Времето...
поздравления, Нина!
scarlety (Адриана Борисова)

2014-02-09T08:19:07+02:00

Прав е мъдрецът, безкрайно е, но нашето е отброено! Прекрасен стих! Браво!
Valgerh1 (Вал Герх)

2014-02-09T07:37:54+02:00

Тече си времето,тече
и някак си,не е добре,
че губи ме живота свой,
отлитат и мечти безброй!
Едва ли някой,ей така,
ще махне просто със ръка...