Времето
За чакащия времето е бавно.
За радостния е позорно кратко.
А за повърхностния е забавно.
Тук всъщност няма никаква загадка...
Да, нерешителният времето приспива
и все не му достигат два-три мига,
в които любовта от вик по-жива
си тръгва и при някой друг пристига.
Мъдрецът мисли си, че е безкрайно,
изтичащото като пясък от фуния
и няма нищо сигурно и трайно,
и прах по вятъра сме всъщност ние.
Глупакът пък не знае що е време,
не се вълнува, щедро го пилее.
На непукиста никак не му дреме.
Страхливият да го цени не смее.
Обичащият в шепа си го скрива.
То обло камъче е, малко, речно.
В легло от спомен нежно го завива.
За него само времето е вечно.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
