28 июн. 2016 г., 13:50

Времето

838 1 2

 

 

    

                                     Времето

 

                  В детството ни времето застава

                  някъде встрани и обещава,

                  че ще помни всяка наша крачка

                  и животът ни ще е играчка.

 

                  В спомените пази стари тайни,

                  но от нас изисква всеотдайност.

                  С него да сме винаги при нужда.

                  Хитростта му е дълбоко чужда.

 

                  Времето със своите сезони

                  тича преди нас и все го гоним.

                  Човек бавно тъне си в забрава

                  и не мисли още колко времето му дава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...