Времето

28 июн. 2016 г., 13:50

Поэзия » Другая

402 1 2

Времето

В детството ни времето застава

някъде встрани и обещава,

че ще помни всяка наша крачка

и животът ни ще е играчка.

В спомените пази стари тайни,

но от нас изисква всеотдайност.

С него да сме винаги при нужда.

Хитростта му е дълбоко чужда.

Времето със своите сезони

тича преди нас и все го гоним.

Човек бавно тъне си в забрава

и не мисли още колко времето му дава.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-06-29T08:08:31+03:00

Залисани в тая гонитба пропускаме страшно много неща! Хубав стих, Вили!
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-06-28T20:52:45+03:00

Ех, това време!