Времето
В детството ни времето застава
някъде встрани и обещава,
че ще помни всяка наша крачка
и животът ни ще е играчка.
В спомените пази стари тайни,
но от нас изисква всеотдайност.
С него да сме винаги при нужда.
Хитростта му е дълбоко чужда.
Времето със своите сезони
тича преди нас и все го гоним.
Човек бавно тъне си в забрава
и не мисли още колко времето му дава.
© Виолета Томова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
