Jun 28, 2016, 1:50 PM

Времето 

  Poetry » Other
488 1 2

 

 

    

                                     Времето

 

                  В детството ни времето застава

                  някъде встрани и обещава,

                  че ще помни всяка наша крачка

                  и животът ни ще е играчка.

 

                  В спомените пази стари тайни,

                  но от нас изисква всеотдайност.

                  С него да сме винаги при нужда.

                  Хитростта му е дълбоко чужда.

 

                  Времето със своите сезони

                  тича преди нас и все го гоним.

                  Човек бавно тъне си в забрава

                  и не мисли още колко времето му дава.

 

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??