28 jun 2016, 13:50

Времето

  Poesía » Otra
839 1 2

 

 

    

                                     Времето

 

                  В детството ни времето застава

                  някъде встрани и обещава,

                  че ще помни всяка наша крачка

                  и животът ни ще е играчка.

 

                  В спомените пази стари тайни,

                  но от нас изисква всеотдайност.

                  С него да сме винаги при нужда.

                  Хитростта му е дълбоко чужда.

 

                  Времето със своите сезони

                  тича преди нас и все го гоним.

                  Човек бавно тъне си в забрава

                  и не мисли още колко времето му дава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...