Времето
Времето
В детството ни времето застава
някъде встрани и обещава,
че ще помни всяка наша крачка
и животът ни ще е играчка.
В спомените пази стари тайни,
но от нас изисква всеотдайност.
С него да сме винаги при нужда.
Хитростта му е дълбоко чужда.
Времето със своите сезони
тича преди нас и все го гоним.
Човек бавно тъне си в забрава
и не мисли още колко времето му дава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
